Нашето разбиране е, да се съобразяваме с нуждите на бизнеса и да реагираме изключително бързо на тях, коментира Председателят на борда на директорите на „Капман Холдинг“
–Г-н Ялъмов, на какво според Вас се дължи впечатляващото увеличение на активите на българските инвестиционни фондове? По данни към края на 2016 г. те надминаха общо 1 млрд. лв., реализирайки годишен ръст от 31%.
-Изминалата 2016 г. беше успешна за българските договорни фондове, вкл. и за договорните фондове, управлявани от „Капман Асет Мениджмънт”. Впечатляващият ръст през 2016 г. се дължеше както на увеличения брой записвания, така и на повишения на цените на финансовите инструменти, търгувани най-вече на местния капиталов пазар.
Бих казал, че имаше група фактори, които доведоха до дългоочакваното възстановяване на местния капиталов пазар.
Както е известно, лихвите по депозити в банките повече от година са близки до нула и на практика доходността по влоговете е отрицателна, имайки предвид инфлацията. Това накара част от вложителите да пренасочат дял от спестяванията си към взаимни фондове.
Друга характерна черта на капиталовия пазар през предходните месеци беше, а и продължава да е, липсата на големи продавачи и повишеният риск-апетит на местните инвеститори – което ги насочи именно към инвестиции както директно на фондовата борса, така и индиректно чрез взаимни фондове. Няма да подмина и излизането на първия борсово търгуван фонд на БФБ – София, което подейства като катализатор за възходящото движение на индексите.
Вследствие на всичко това, индексите на Българска фондова борса – София АД се повишиха с двуцифрени стойности, а активите под управление на местните управляващи дружества отново прескочиха границата от 1 млрд. лева.
-По-бързо развиващата се икономика генерира и повече доходи в населението и фирмите, а оттам идват и по-големите възможности за спестявания и инвестиции. В тази връзка, виждате ли възможности за продължаване и през 2017 г. на ускореното увеличение на активите на договорните фондове и в частност на тези на „Капман Асет Мениджмънт“?
-Да, имайки предвид икономическата и политическата обстановка у нас, към момента смятам, че ние от „Капман Асет Мениджмънт“ имаме възможност през тази година да повторим, а защо не и да надминем ръста си от 2016 г. Доста благоприятна от днешна гледна точка е тенденцията и за сектора на договорните фондове като цяло. Естествено, ако не настъпят „стресови” събития у нас или в региона. Основания за оптимизъм за развитието на инвестиционните фондове ми дават, от една страна, прогнозите за ръст на БВП за 2017 г. от около 3%. Впрочем, такъв ръст е по-висок от този в по-развитите страни на ЕС, но не е достатъчен за „догонваща” икономика като нашата.
Ще отбележа и положителната тенденция на пазара на недвижими имоти, макар и все още тя да се наблюдава само в големите градове. Хората започнаха да възвръщат „апетита” си към покупка на имоти и то не само за лично ползване, а и с инвестиционна цел, което вдига цените на недвижимата собственост.
Погледнато в международен аспект, продължаващото възстановяване на европейската икономика, с която имаме най-голям стокообмен, също допринася за повишаване на възможностите за инвестиции, вкл. и за закупуване на акции от взаимни фондове.
Рекордно високите нива на индексите на международните капиталови пазари – най-вече в САЩ, но и в Европа, също благоприятстват за повишаване на интереса към взаимните фондове, а и са предпоставка за нарастване на доходността на фондовете, инвестиращи преимуществено в акции.
Така че като цяло очакванията ми за 2017 г. са възходящото движение на инвестиционните фондове в България да продължи. Доходността, която се очаква да бъде реализирана при управлението на набраните средства ще бъде резултат главно на капиталови печалби, както и на приходи от дивиденти и лихви. Предвижданията на мениджмънта към момента са, че общите активи под управление през 2017 г. може да се увеличат между 10-25% за различните категории фондове, вследствие на повишение на цените на финансовите инструменти, както и от нови записвания на дялове.
-Г-н Ялъмов, според Вас, Стратегията за развитие на капиталовия пазар ще повиши ли интереса на граждани и фирми към договорните фондове и капиталовия пазар?
-Такава е идеята. „Стратегия за развитие на капиталовия пазар” беше приета през ноември 2016 г. от организациите, членове на Съвета за развитие на капиталовия пазар, между които – КФН, БФБ-София, Българската асоциация на управляващите дружества, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Централен депозитар, Асоциацията на банките, работодателски организации и др. Изброявам членове на Съвета, защото те са показателни за важността, която придаваме на въпроса за развитие на капиталовия пазар.
Между законодателните мерки, предвидени в Стратегията, са промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, изработване на Закон за клиринг и сетълмент на финансови инструменти и т.н. Предвижда се в по-дългосрочен план изграждане на инфраструктура за пазар на финансови деривати и капитализация на големи държавни дружества чрез БФБ – София.
Без да изброявам всички мерки, ще се спра накратко на предвиденото създаване на специализирани сегменти за търговия на стартиращи иновативни малки и средни предприятия, с цел те да могат да набират средства от капиталовия пазар. Всъщност, такава възможност вече съществува, тъй като Многостранната система за търговия MTF SOFIA, създадена и организирана от инвестиционен посредник „Капман“ АД, предоставя възможност за стартиращи фирми да си осигурят капитал.
Търговията с допуснатите на MTF SOFIA емисии финансови инструменти може да се извършва на три вида пазари. На „Пазар I“ могат да се осъществяват сделки и с акции на стартиращи фирми (Start-Up). Търговията се осъществява по регламентиран, напълно прозрачен и коректен начин за всички участници – емитенти, банки, инвестиционни посредници и техните брокери. За целта, стартиращите компании трябва да изготвят само информационен меморандум, а не проспект – каквото е обичайното изискване, което би коствало на даденото дружество повече време и средства.
MTF SOFIA на практика е пазарът, засега единствен у нас, който има лиценз да предоставя възможността на стартиращи фирми да намерят инвеститори, които да закупят от тяхното съществуващо дялово участие. Броят на акциите, тяхната продажна стойност и периода на предлагането на аукцион – обикновено от няколко дни до няколко седмици, се определят от фирмата емитент. Инвеститорите в Start-Up – институционални и частни – могат да бъдат ограничен брой. По този начин, перспективни стартиращи фирми сравнително бързо биха си осигурили финансиране за развитие и разширяване на дейността си.
-Г-н Ялъмов, в тази връзка, бихте ли казали малко повече за дейността на MTF SOFIA, която е първата и единствена засега в България Многостранна система за търговия?
-Накратко казано, MTF SOFIA, която създадохме преди повече от година, работи и функционира аналогично на БФБ – София. Разбира се, ние сега стартираме и не можем да се мерим с над 20-годишната история на борсата. Ще се стремим да предлагаме конкурентни продукти и все по-интересни инструменти, за да привличаме участници на платформата.
Нашето разбиране е, да се съобразяваме с нуждите на бизнеса и да реагираме изключително бързо на тях.
Търговията с допуснатите на MTF SOFIA емисии финансови инструменти може да се извършва на три вида пазари. На „Пазар I“ се търгуват акции, както и могат да се осъществяват IPO-та (първично публично предлагане) и набиране на капитал от стартиращи фирми. „Пазар II“ е определен за търговия на облигации и Борсово търгувани фондове, а „Пазар III“ e за деривати, т.е. опции, форуърди и фючърси.
Участници на MTF SOFIA могат да бъдат само банки и инвестиционни посредници от България или от държава членка на ЕС, както и юридически лица от трета държава със съответния лиценз. Всички участници на MTF SOFIA са напълно равнопоставени, осигурена е и пълна прозрачност относно формирането на цените на търгуваните на MTF SOFIA финансови инструменти.
Ще допълня, че таксите за търговия на MTF SOFIA са конкурентни.
–Международната обстановка влияе ли на капиталовия пазар у нас?
-Разбира се, особено ако имаме по-солидно присъствие на чуждестранни инвеститори, които при определени икономически или политически обстоятелства в Европа биха могли да намалят или увеличат инвестициите си. Понастоящем чуждите инвестиции у нас не са съществени, т.е. изцяло външни фактори биха ни оказали ограничено влияние.
На нашия капиталов пазар биха повлияли международни събития, засягащи пряко България и региона, като например бъдещето развитие на ЕС, условията на излизане на Великобритания от ЕС, кризата в Гърция, конфликтите в Украйна и Близкия изток и др. От значение са и резултатите от изборите в големите европейски държави, с оглед растящия евроскептицизъм. Президентските избори във Франция минаха, но предстоят парламентарни избори в Германия, които е възможно да се окажат решителни за бъдещето на ЕС.
Политическата стабилност у нас и предвидимостта при икономическите процеси, вкл. и в законодателна посока, също са от значение за решенията на инвеститорите в какви финансови инструменти да влагат парите си.
-Г-н Ялъмов, а кое е основното, което трябва да знаем, когато преценяваме къде да инвестираме свободните си средства?
-Универсална препоръка за успех няма. Свободни средства може да се инвестират във финансови инструменти, в закупуване на имоти, да се спестяват посредством банкови депозити и т.н. Всеки трябва да избере един или повече начина, в зависимост от своите финансови знания, нагласи за риск, обема на средствата и т.н.
Вложенията в договорни фондове в дългосрочен план са по-печеливши от тези в банкови депозити. Не случайно инвеститорите от Западна Европа влагат около една трета от средствата си в договорни и пенсионни фондове, а в САЩ този процент е по-висок.
В случай че се колебаете в какъв вид фонд да инвестирате парите си – ниско рисков, балансиран или в такъв инвестиращ предимно в акции, бихте могли да разпределите средствата си в няколко договорни фонда. „Капман Асет Мениджмънт“ има пет договорни фонда, обхващащи целия спектър от финансови инструменти и инвеститорски нагласи за риск – от консервативен до инвестиращ предимно в акции фонд.
Интервюто е дадено за финансовия портал „Моите пари“