След последната икономическа криза през 2007-2009 г., Централните банки поддържаха дълго лихвите на изключително ниски нива, въпреки че низходящия тренд на лихвите е от 80 –те години на 20 век. Това силно повиши цените на финансовите активи. От долната графика се вижда, че стойността им е над 5 пъти разполагаемия доход на американските домакинства.
В Китай огромния ръст на банковите кредити (които са активи за банковата система), доведе до най – голямото съотношение банкови активи към БВП, въобще в исторически план.
Долната графика илюстрира предходни случаи на висок ливъридж в различни страни, изразени като стойността на частния дълг към стойността на БВП. В момента освен Китай, също Канада и Австралия поддържат изключително висок частен дълг. Трите икономики са свързани по линия на износа на суровини за Китай и съответно китайски инвестиции в сектора на недвижими имоти в Канада и Австралия. Това допълнително усилва дълговия „балон“.
Днес спреда между доходността на 10 – годишните германски и италиански държавни ценни книжа се увеличи още повече, достигайки 313 базисни точки. Това е на фона на прекратяването на програмата на ЕЦБ за изкупуване на дълг в края на годината.
Източник: BLOOMBERG
Според различни пазарни анализатори, ако спреда достигне 400 базисни точки това ще е сериозна заплаха за банковия сектор в Италия.
Долната графика показва натрупания обем италиански облигации в активите на ЕЦБ.
Източник: BLOOMBERG
В контекста на разширена монетарна база и банкови активи на глобално ниво, интересен аспект е съотношението на цената на златото към обема на монетарната база (М0) в САЩ. На тази основа, златото е в долния край на дългосрочния ценови диапазон на посоченото съотношение.
Източник: www.macrotrends.net