Рискове на глобалните пазари
Oсновни глобални рискове към настоящия момент:
– Федералния Резерв продължи повишението на основната лихва и свиването на акумулираните от предходните години активи в счетоводния си баланс.
– Проучване сред т. нар. първични дилъри на федералните фондове показва, че през втората половина на 2019 г. може да се появи недостиг на ликвидност. Долната графика показва Глобалния индикатор на ликвидността на Nordea Bank и съвкупния БВП на 4 – те най развити икономики.
– Няма данни и основания да се очаква, че търговската война на Тръмп с Китай ще приключи, въпреки временното спиране на рестриктивни действия от двете страни.
– Глобалния икономически растеж се очаква да се забави, през следващите две години, според прогнозите на Световната банка и МВФ.
– Сривът в цените на петрола ще понижи инфлационния натиск и съотвено ще увеличи дефлационните рискове.
– Свиването на ликвидността в САЩ не е изолирано. Долната графика показва динамиката (velocity, черна крива) на паричното предлагане в САЩ, Япония, Китай и ЕС.
Индикатора измерва освен паричното предлагане и кривите на доходността, цените на банковите акции, спредът на доходността на корпоративния дълг, паричните мултипликатори и цените на борсовите стоки, които сами по себе си са значими икономически фактори.
Зелената крива показва водещия индикатор на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който е доказал своята надеждност в бъдещото икономическо развитие.
Графиката също така показва, че натрупания глобален дълг става все по – малко продуктивен. Дългът се увеличава, но темпа на икономически растеж намалява. В днешната фракционна монетарна система (наричана още монетарна система с частичен резерв), има много тясна връзка между обема на паричното предлагане и неговата динамика (т.е. оборота на парите или velocity) и динамиката на БВП.
Поради тази структурна причина (но не само) интервенциите на централните банки и правителствени разходи не създават органичен и стабилен растеж на икономиката.
С оглед на гореизложеното, увеличението на основните лихвени проценти директно влияе върху задържането на икономическия растеж.
Това е известно и като „капан на ликвидността“ (liquidity trap). При по- нисък лихвен процент се генерира по – нисък темп на растеж, поради последващо увеличение на дълговото бреме, изменение на демографската структура, нови технологичните процеси, различни потребителски навици и нужди и неефективна алокация на капитала.
Затова, вместо държавите да имат бюджетен излишък по време на досегашния икономически ръст, те обратното, генерират двойни дефицити, сякаш са в икономическа депресия.
Тъй като дългосрочния икономически растеж се очаква да е около 1.5- 2.5 %, това означава, че и доходността на облигациите трябва да е на тези нива. Иначе, икономиката не би могла да поддържа дълго време цената на дълга.