- 3 май 2019
- Posted by: dev
- Category: Актуални теми
Противно на широко разпространеното мнение, т. нар. риск мениджмънт за дадено дългосрочно портфолио не е чак толкова труден за изпълнение, включително и за индивидуални клиенти.
За целта ще използваме 200 – периодната проста плъзгаща средна (moving average, MA). Тя ще ни служи като риск контрол, т.е., когато финансовия инструмент е под средната излизаме от позиция, а когато над 200 МА, купуваме или заемаме т. нар. дълга позиция.
Като цяло, имаме обективна система за търговия, която по дефиниция е тренд следяща.
При излизане от позиция можем да инвестираме в ДЦК или друг консервативен актив.
Ребансирането е месечно, т.е сигналите за вход и изход се генерират на месечна база, ако е наличен такъв.
Правилата са прости:
Заемаме дълга позиция в ETF върху борсов индекс, в случая на Dow Jones (DIA), когато цената му пресече 200 МА отдолу нагоре. В противен слувай „паркираме“ парите си в облигационен ETF, в случая TLT (iShares 20+ Year Treasury Bond).
Долната графика показва представянето на стратегията с 200 МА (синя крива) и на стратегията „купи и задръж“ (червена крива) от 2006 г. досега. Разликата е очевидна.
Същите положителни резултати се наблюдават и в риск параметрите на стратегиите:
Най- лошата година за стратегията с 200 МА е – 5.09%, а за „купи и задръж“ е – 32.16%
Най – големия спад след достигнат връх (drawdown) на стратегиата с 200 МА е – 20.20%, а за „купи и задръж“ е – 47.06%.
Това е само база за оптимизиране на управлението на порфейла, но и тя сама по себе си е доста добра за самостоятелно използване.
Например, бихме могли да „скъсим“ периода на МА от 200 на 150.