- 27 май 2019
- Posted by: dev
- Category: Актуални теми
По принцип асет мениджърите използват съвкупност от фундаментални и технически индикатори за определяне на момента на вход и изход в дадена позиция.
Например, един от най – популярните технически стратегии за вход е използване на т. нар. плъзгащи средни (moving avarages, МА), особено 200 – периодната дневна плъзгаща средна.
Как може индивидуалния инвеститор да определя и управлява тайминга за вход/изход на позициите си и свързаното с това управление на риска?
Подходът, който Ви представяме изисква относително по – активен мениджмънт, но в никакъв случай не би се стигнало до т. нар. свръхтъргуване (overtrading).
С цел по – голяма яснота на изложения подход, както и за минимизиране на транзакционните разходи, портфолиото се състои от четири класа активи изразени, чрез ETFs – Дау Джонс (DIA), Злато (GDX) , дългосрони държавни облигации (TLT) и кеш (BIL).
Да, ще използваме плъзгащи средни, но по-коренно различен начин от обичайния. Средните (МА) ще бъдат използвани върху предварително конструиран спред (една-единствена крива, която измерва ценовото съотношение на два актива) между всяка двойка активи от портфейла.
Например, когато кривата на спреда на DIA и TLT се покачва това означава, че акциите се представят по-добре от облигациите, а обратното е валидно при низходяща посока.
Тайминг сигнал за вход/изход се получава при пресичане от спреда на 77 – дневната проста пъзгаща средна (синя крива на долните графики), отдолу-нагоре. Така инвестирания капитал в Дау Джоунс (DIA) следва да се увеличи и едновременно с това да се намали дела в облигациите (TLT).
Така с една МА ще измерваме относителната сила на два актива и едновременно с това ще ни даде технически сетъп (setup, условия за вход) за тайминг на вход/изход в дадените инструменти. Отделно, до голяма степен „хващаме“ и реалната пазарна ротация между класовете активи, според пазарния сентимент и икономически цикъл.
По посочения метод, можем едновременно да определим тайминга, теглото и риск – нивата за изход/закриване на позиции.
В случая могат да се конструират три спреда (ценови съотношения) за целевото портфолио:
DIA:TLT
Източник: www.stockcharts.com
DIA:GDX
Източник: www.stockcharts.com
GDX:TLT
Източник: www.stockcharts.com
Плъзгаща средна е с период 77 дни и за трите спреда, въпреки че би било удачно да се направи известна оптимизация за всеки един от тях, поради различна волатилност, ликвидност, коефицент бета и др.
Напълно адекватно е да се приложи и технически индикатор (напр. RSI) за да се определят т. нар. „свръхкупени“ и „свръхпродадени“ нива на спреда за евентуален изход от позиция, без да се чака пресичане на средната, което би „изяло“ голяма част от натрупаната печалба.
Диапазона на теглата на инвестирания капитал и критериите за тяхното определяне е предмет на отделна статия.
В обобщение, изложения подход е ясен, елегантен и дори бих казал „безплатен“ за прилагане.
